| |||
| Самоделно изработен климатик очаква патент |
|
08:17 18/01/2004 вестник "СЕГА"
За изобретението си Петър Вълкачовски от Враца ползва радиатор от лека кола и чешмяна вода "Понякога явните неща са най-скрити или трудно се досещаме за тях. Може би е необходим някакъв подтик, провокация. Като един горещ летен ден, когато термометърът гони 40 градуса, а ти седиш в панелен апартамент и почти се задушаваш от жега. Пускаш чешмата, за да се разхладиш малко, и изведнъж ти хрумва идеята, че енергията на тази вода може по някакъв начин да се използва за охлаждане." Така Петър Вълкачовски от Враца обяснява идеята си за изработване на климатик с подръчни материали, който по ефективност не отстъпва на фабричните, затова пък е много евтин - излиза не повече от 150 лева и може да се направи в домашни условия. Тридесетгодишният млад икономист, завършил Университета за национално и световно стопанство, толкова се запалил по идеята си, че напуснал фирмата, в която работел в Козлодуй, и се отдал само на това увлечение. Постепенно стигнал до извода, че за да се използват температурните разлики между горещия въздух и водата, е нужен радиатор - от лек автомобил или за парно отопление. При първия си опит ползвал радиатор от стар вартбург, но не се получило. Тогава взел от вуйчовия си спрян от движение москвич. Към него прибавил стаен вентилатор, водна помпа тип "Бибо" и маркучи. Принципът на охлаждане е следният, обяснява Петър Вълкачовски. Въздухът, който вентилаторът засмуква и вкарва в радиатора, е с по-висока температура в сравнение с тази на водата. Студената вода отдава по-ниската си температура на радиатора, неговата повърхност се охлажда и преминаващият въздух отнема тази по-ниска температура от нея. По такъв начин водата се затопля и отдава енергията си на въздуха. Отходната вода от охладителя се връща отново във водохранилището, ако се използва циркулационна вода. При изворна, от кладенец например, преминалата вече през радиатора вода може да се употреби за промишлени или битови нужди, дори за поливане на растения и цветя. Поради съпротивлението, което радиаторът оказва на преминаващия въздух, вентилаторът към него е свързан с брезентова или друга обвивка, която направлява въздушния поток. Водата се отвежда с тръби или маркучи и вентили, чрез които се регулира дебитът й. Тя влиза в долната част на радиатора и излиза през горната му част. По такъв начин радиаторът по естествен начин се обезвъздушава и целият му обем се пълни. Защото ако не е под налягане и не достига до горната му част, водата ще се стича само по част от тръбичките и студопроизводството ще е по-слабо, коментира Петър Вълкачовски. Според изобретателя по ефективност самоделният воден климатик не отстъпва на фабричния. Напротив, той е над десет пъти по-евтин и харчи ток колкото една електрическа крушка, защото вентилаторът е с мощност 55 вата. Разходът на вода при максимална мощност се изчислява на около 10 ст. за час. Въздухът, който излиза от климатика, е охладен до 21-25 градуса. Според Вълкачовски ефектът ще е още по-голям, ако климатикът се захранва с изворна вода, която е по-студена и не се плаща. Студопроизводството се регулира чрез дебита на водата или чрез дебита на въздуха, като се редуцират оборотите на вентилатора, обяснява Вълкачовски. За разлика от компресорния климатик във водния няма химични елементи - като фреон или амоняк. Той охлажда въздуха, използвайки ниските температури на водата. При температура в помещението 30 градуса климатикът може да произвежда студен въздух от 16 до 18 градуса с дебит 700-800 кубика за един час. Необходимото изискване за кратност на въздухообмена при охлаждане на жилища е 5 пъти за час, а при моя апарат е 19 пъти, твърди Вълкачовски и допълва, че климатикът ще работи още по-добре, ако се изнесе отвън. Тогава се ползва свежият въздух, а и шумът от вентилатора, който трябва да бъде по-мощен, ще е по-малък. Според врачанския изобретател неговото устройство за охлаждане е 11,7 пъти по-евтино от фабричното, а работата на водния охладител е 7,6 пъти по-икономична, отколкото на компресорния климатик. Той може да се ползва и за отопление, но ако се върже за топла вода от ТЕЦ или към подгрята с електричество вода. При дебит 1 л в минута и температура на водата 65 градуса стаята става с 10 градуса по-топла, твърди Вълкачовски. По-ефективно би било, ако се върже към естествени термални източници. И в двата случая принципът на отнемане на енергията е един и същ, като в първия водата се охлажда, а при втория се затопля. За да получи официално признание на изобретението си, Петър Вълкачовски е подал заявка за патент под номер 105241 в Патентното ведомство, съпроводена с необходимата технико-икономическа обосновка. Своето устройство той е описал и в книгата си "Как да си направим климатик?", която подготвил и издал сам два пъти в тираж по 500 броя. На 70 страници Вълкачовски разказва на достъпен, но професионален език как може лесно, евтино и ефикасно всеки човек да си направи лятото по-поносимо, като си изработи сам климатик. Той представя техническата същност на апарата за охлаждане, икономическата му ефективност, включва и приложения - извадки за количествените характеристики на подземните води в България, списък на водоизточниците в община Враца, таблици и диаграми. Вълкачовски е подготвил и електронен вариант на книгата си на английски език, който разпространява чрез Интернет на своята уебстраница. На e-mail адреса си: info@edranet.com досега е получил десетки заявки за наръчника и въпроси, свързани с практическата изработка на климатика. Български предприемачи и нашенец, живеещ в Испания, вече са му предложили да експериментират серийно производство на евтиното устройство за охлаждане, но според Вълкачовски това може да стане едва когато получи лиценз от Патентното ведомство. Засега той разработва различни варианти за усъвършенстване на дизайна и техническите параметри на климатика. Освен с компютъра, за който Вълкачовски казва, че се е превърнал в неговото "второ аз", младият изобретател разтоварва и с любимата си китара. И на нея се научил да свири сам, като следял телевизионен курс за китара и ползвал един учебник. Той признава, че никога не е бил музикален, но мелодиите му идвали отвътре и се изливали под пръстите му. Китарата увеличила приятелския му кръг, защото с нея станал душата на много и различни компании. |
| Моята поща – адрес за контакт |
