| |||
|
|
Здравейте!
Настоящото изложение представлява сбор от фактологична и теоретична информация чиято цел е да даде максимално реалистични насоки в изучаването и опознаването на същноста на гравитацията , електромагнетизма , строежа на вакуум-етера и материята . По дълбоката ми цел с този материал е добра теоретична основа , предложения и идеи за успешна експериментална работа в областа на овладяването, управлението на гравитацията и създаването на двигателни системи от нов тип , създаващи изкуствена гравитационна-двигателна сила или с една дума “ГРАВИЛЕТИ”. Попаднах и на много добър материал който трябва да прочета и взема в предвид в работата върху свободната енергия и антигравитацията: http://www.veinik.ru/ също и книгата на Алберт Вейник: “Термодинамика на реалните процеси” която е в същия сайт. Изучавал съм материали в които се твърди че посоката на въртене определя посоката на движение на двигателя(летателния апарат) и допускам че може и да е така , но смятам че експеримента най-добре ще го установи. Съществува и въпроса , дали далеч в космоса посоката на въртене ще има значение. Полусферата е подходяща за експериментиране понеже електрическия заряд се натрупва само върху изпъкналата част, а вдлъбнатата е без заряд върху нея. В случая имаме несиметричен кондензатор или несиметрично разпределение на заряда , а именно това ни е нужно. Със сигурност при въртенето на полусферата , около оста и ще се индуцира магнитно поле, както е при магнитното поле около проводник, индентично на полето на елементарните частици(електроните и протоните), а въртеливото движение на полусферата и по-точно на електрическите заряди на повърхноста и ще са индентични на движението на електрически ток. Установено е че електроните при движението си през проводник(свърхпроводник) и при електрически разряд – светкавица, не се движат по права линия, а се движат спираловидно и същевременно от (-) към (+), тоест по свредловидна-вихрова траектория около проводника, по повърхноста му, все едно дали е променлив или прав ток. Съществува теория , че електрическият ток представлява етерен поток движещ се свердловидно по електическите проводници. Може да се каже че в проводник електроните се движат подобно на водовъртеж, в посока на областта бедна на електрони или с положителен заряд. Това означава че ако скороста на електроните в свърхпроводник е например 100 000км/сек. в праволинейна посока, то по спиралната им действителна траектория, скороста им е винаги над 300 000 км/сек. колкото и парадоксално да звучи. Следва че ако проводника се завърти с достатъчно голяма скорост в съответната посока , то дори в привидно праволинейната им посока те ще се задвижат със свърх-светлинна скорост. Електроните в проводник се движат в посока по дължината на оста им на въртене , а магнитното поле е вихрова полярицация на вакуума(пространството) около тях. Всъщност важно е да знаем че електромагнитното поле е продукт и резултат на вихровото (поради въртенето) взаимодействие на зарядите с пространството(вакуум-етера). То е точката на контакт между зарядите и пространството. Магнитното поле се състои от затворени в кръг силови линии именно защото зарядите се въртят. Ако един заряд , например електрон , спре да се върти , то неговото магнитно поле ще изчезне. Магнитното поле на електрона е съсредоточено по периферията около оста , но колкото се доближава до центъра на оста , то клони към нула. Сиреч , минимална скорост на въртене. За промяна на обема на едно тяло при движение с определена скорост , например близка до светлинната , можем да говорим при положение че по посока на движението си всяка точка от него се намира по едно и също време на две места. Ако имаме в предвид един момент(едно и също време) , тогава момента трябва да е елементарен неделим квант на времето във който всяко движение ще представлява застинало(неподвижно) състояние и размер. Ако теорията на относителноста е вярна, тогава ако предположим че ние се движим със скороста на светлината , то тогава ние ще наблюдаваме цялата история на вселената побираща се в един миг – тоест неподвижно състояние. Или : НАЙ –МАЛКОТО ВРЕМЕ, КВАНТА НА ВРЕМЕТО В СВОЯТА СЪЩНОСТ Е ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА И ВРЕМЕТО ПОБРАНО В НЕЯ(НАЙ-МАЛКО БЪДЕЩЕТО). Това е така защото събитията за нас извън борда на космическия ни кораб ще протичат с безкрайна скорост, или в един миг ще е побрано цялото минало , настоящее и бъдеще. Ако външен наблюдател , изобщо може да ни наблюдава, то ще ни види разхождащи се в кораба с безкрайно малка скорост и твърде мудно. За него ние ще сме един безкраен миг. Той ще наблюдава Като под микроскоп най-малкия квант от време в който ще види нашите образи неподвижни и застинали или той ще види нашето моментно състояние в което сме достигнали скороста на светлината. Тъй като цялата история за нас ще протича безкрайно бързо, то ние в този миг(времеви квант) ще се намираме абсолютно навсякъде във вселената ако тя е кръгла, но дори и да не е . Ако това е реалноста , то на вселената и е достатъчен само един малък фотон движещ се със светлина скорост и той ще е светлината на всяка звезда, на всяка лампа и на всяка цигара и никога няма да остарее. Тъй като спрямо светлината всяка елементарна частица ще се движи с нейната скорост, то е достатъчно по една от всички видове за да се получи цялата материя на вселената и дори да ни има нас които умуваме по тия въпроси. Оказва се че при реалистичност на теорията на относителноста , различните частици взети заедно само по една от вид, при светлина скорост спрямо само този един светлинен квант, ще притежават цялата масса и енергия които има реално вселената. Смятам че ограниченията на теорията на относителноста и някои от постановките и са твърде абсурдни за да са истина и да отговарят на реалноста. Факт е че самият Айнщайн в последствие се е усъмнил и то доста здраво в теорията си. Да се върнем на въпроса за обема. Можем да приемем че едно тяло с определен размер ще бъде по дълго, само при определена скорост отколкото в покой, само ако за определен период от време, негова точка се намира в две точки от пространството, което е възможно. Ако за една секунда измина пет метра , то през този период от време аз се намирам във всяка една точка от пространството обхващаща петте метра. Ако изобщо съществува мигът, като времеви квант, то обема или големината, или дължината на едно тяло в него ще представляват непроменящи се размери и състояние. Реално мигът не може да се наблюдава защото тогава би трябвало да съществува поредица от по кратки мигове. Размерите могат да се променят само ако се променя продължителноста на времевия квант но тъй като той е безкрайна точка от времето то ако говорим за промяна в продължителноста му то тя ще е безкрайно малка , а съответно и размерите ще се променят безкрайно бавно спрямо размерите в съседният времеви квант. Доколкото съществуват парадокси при различните наблюдения и скорости , убеден съм че та са само по отношение на видимото възприятие на реалноста и движещите се обекти в нея. Ако един кораб се движи със свърхсветлинна скорост към земята , той няма да бъде забелязан от земята тъй като светлинната информация за движението му ще пристигне след неговото пристигане на земята по обратен ход , а от това няма да се промени хода на времето. Смятам че най-точната и практична формулировка за ВРЕМЕ , е че времето е скороста на протичане на събития , процеси и движения. Скороста на времето в определен обем от пространството се определяя от две неща: 1. плътноста на вакуум-етерната среда и 2. от скороста на саммите процеси. Тоест , по бързите движения на материята , допълнително ускоряват хода на времето и обратното . По определяща скороста на времето е най-вече плътноста на вакуум-етера. Тъй като душата и духът на човека са по тясно свързани с вакуум-етера отколкото материята , то те в определена степен могат да влияят на неговата плътност и концентрация което се отразява и на гравитационните параметри където се осъществява това влияние. Например по време на сън, теглото на човек е по различно отколкото при бодърствуване… Има две теории които трябва да се развият и изследват максимално: 1. При въртенето си електрона увлича околното на периферията си пространство и то също се завърта и така се създава магнитното поле. Това означава че периферията на електрона се трие в околната вакуум-етерна субстанция. Но той не спира да се върти и не се забавя, от което следва че вакуум-етера като всемирна веществена среда и субстанция е свърх-флуид. При свърх-флуидите, съществува статично налягане но няма триене между тях и търбите през които протичат(хелият при свърх-ниски температури а също и свърхпроводимоста като явление е показателна). Ако няма триене между вакуума и електрона , тогава съответно няма и увличане и движение на вакуума във вихрово движение в посока на това на електрона. Тогава можем да приемем че магнитните силови линии са по-скоро поляризация на вакуум-етера в посока на въртене на електрона а не кръгово движение на неговата субстанция. Тази теория обяснява защо едноименните без значение кои магнитни полюси се отблъскват а разноименните се привличат. Ако имаше действително увличане на вакуума , то той съответно щеше да увлича в своето вихрово движение движение околните елементарни частици или по-правилното е че се създава невъзможна ситуация. Приемаме че поляризацията на вакуума от вихровото движение на електрона , ще се нарича магнитна и определяме че магнитното поле представлява поляризация на вакуума. Електрическото поле пък е електрическа поляризация на вакуума съсредоточена по оста на въртене на електрона. Значи , трябва да определим свойствата на вакуум-етера. СВОЙСТВА И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВАКУУМ-ЕТЕРНАТА ВСЕМИРНА СУБСТАНЦИЯ: 1. Свърх-флуид.Свърхфлуиден газ. Липсва триене спрямо материята и изграждащите я елементарни частици(електрони , протони и неутрони) . 2. Магнитна проницаемост: Магнитно поляризиращ се от вихровото движение на електрическите заряди. 3. Диелектрична проницамост: Електрически поляризиращ се от относително-статични електрически заряди(заредени повърхности). 4. Магнитната и диелектричната проницамост на вакуум-етера са характеристика за неговата плътност и електромагнитни свойства. Тъй като вакуума притежава свойството да се поляризира в магнитно и електрическо поле, следва че той е съставен от елементарни противоположи електически заряди плътно прилепени един до друг . Всяка етерна частица се състои от две(двойка) по-малки с противоположен електричен заряд, които като едно цяло са неутрални спрямо околната етерна среда , а също и спрямо материалните обекти(масите-телата). При разделението на една етерна двойка , се ражда материята – протон и електрон. Неутронът представлява междинно – нестабилно(възбудено) състояние на етерната частица(двойка) преди да се разпадне на протон, електрон и антинеутрино бивайки отделен от атомното ядро след 1040 секунди съществуване. Масата на неутронът е 1838,6 електронни маси или само 2,6 електронни маси над масата на протона. Нужно е да се съгласим че реално не съществува някакво магическо превръщане на елементарни частици от една в друга, а различните частици представляват разнообразие от количествено и качествено комбиниране между двете основни свърх-елементарни частици-ел.заряди, съставляващи неутрална етерна двойка. Когато една етерна частица (нека Я наименумаме ЕФИРОН) се разпадне на електрон и протон то електрическите заряди които я съставляват, освобождават своето електрично поле навън около себе си като взаимодействие с околната вакуум-етерна среда. Тъй като електрическите заряди имат въртящ се момент, то вихровото движение на електрическото поле , поражда магнитно поле или като цяло движещото се (въртящо се) електрическо поле се трансформира в електромагнитно поле. Електромагнитното поле което в същноста си е вихрово поле около електрическите заряди е основата на която се поражда гравитацията, или: Масата и Гравитационното поле като етерно налягане върху електрическите заряди е породено от взаимодействието на вихровото електромагнитно поле на зарядите с вакуум-етерната среда. |
|
Тъй като електроните в състава на атомите присъстват във вид на равномерен електронен облак-пласт , то атома е в относителен покой и липса на движение спрямо околната вакуум-етерна среда или етерното налягане от всяка страна е равномерно върху атома. При електрическа поляризация на атома той се изтегля като оформя единен вихър чиято предна и заострена област е протона а електрона изостава като разширяваща се конусовидна част. Ако атома не се разпадне от интензитета на електрическата поляризация, той се превръща в небалансиран спрямо етерната среда атомен вихър движещ се в посока на протона. Етерната среда пред и около протона се засмуква като в сифон и се изтласква в посока на електрона. Етерното налягане пред протона става ниско в сравнение с налягането зад електрона. Между протона и електрона се създава етерен вихров поток, който поради вихровото си движение обособява магнитно(свердловидно) вихрово поле – векторно(насочено)-гравитационно поле. Протона и електрона обособявят своеобразна фуниеобразна етерна помпа. Това е и същноста на антигравитационния ефект на Билфред-Браун, при който плосък кондензатор при импулсно зареждане се задвижва в посока на положителния полюс. Процесът е следният. Докато кондензатора се зарежда, в пространството между двете му плочи-електроди се формира електромагнитен винтов вихър движещ се и тласкащ кондензатора в посока на положителния полюс. Както по горе изложих, електромагнитния вихър е вихрово-винтово движение на вакуум-етера(средата) между положителните и отрицателните електрически заряди, и от друга страна е същноста на гравитационното поле и гравитацията като цяло. Съществуват два метода за създаване на изкуствено векторно гравитационно поле. Единият е импулсно зареждане и разреждане на плосък кондензатор при което между плочите му се формира електромагнитно вихрово поле(гравитационен вихър) . Вторият метод е неимпулсен, при който на един електрически зареден плосък кондензатор, плочите(електродите) му се въртят в противоположни посоки, в резултат на което електрическото поле и неговите линии между тях стават вихрово извити и се поражда постоянно вихрово-винтово електромагнитно поле и постоянно поддържащо се гравитационно векторно поле, движещо системата в посока на положителния заряд. Съществуват и други принципи за създаване на гравитационно движение, но това са главните , които са и основата на гравитацията като явление на вакуум-етерно налягане и въздействие спрямо материята и конкретно електрическите заряди от които е съставена.
Всеки източник на електромагнитно вихрово поле притежава маса , отразяваща вакуум-етерното налягане, движение и въздействие върху него. Когато, между две тела имащи определена маса се предизвика вихрово електромагнитно поле, то същевременно в неговия периметър се създава векторен гравитационен поток увличащ двете тела в посоката на своето движение. При използването на (анти)гравитационен двигател , възможните скорости са неограничени , тъй като в собственото си изкуствено-векторно гравитационно поле, гравилетът(космически кораб) ще има характеристиката на свободно падащо-ускоряващо се тяло в гравитационно поле, при който принцип на движение , неговата маса няма да нарасне. Важно е да знаем че идеалната отправна система е вакуум-етерната среда и да отчитаме нейното взаимодействие и увличане от големите маси(материални обекти като планети и звезди), което оказва въздействие на движението на едно тяло или по точно , космически кораб в пространството. |
|
Приемайки че материалните частици са с по малка плътност от тази на пространството(вакуум-етера), то следва въпроса защо е така? Единственото разумно обяснение което си позволявам е че материалните частици като области от пространството се въртят с по-голяма скорост от тази на етерните частици. По тази причина центробежните сили в тях са толкова по-големи че разширяват техният периферен обем. И така вътрешната плътност на материалните частици е по-малка а скороста по-голяма и обема по-голям в сравнение с параметрите на етерните частици..
Реалистично е предложението че светлинната скорост е гранична между материалния и виртуалния свят(навярно и духовния) и е портал за преминаване от реално състояние във виртуално и обратното по скорост. Мисля че при преминаване на светлинната скорост един космически кораб съществувайки във виртуална форма и състояние на реалноста , то реалния свят за него ще е толкова прозрачен че няма да среща съпротивлението на материалните обекти и дори на вакуум-етера и всъщност няма да е наблюдаем докато скороста му не стане светлинна или под-светлинна,като при светлинна скорост той ще съществува във вид на светлина а едва под тази скорост ще е отново материален и в съприкосновение с материалния свят. Светлинната скорост е константа, само при определена плътност на вакуум-етерното пространство, изхождайки от позицията че скороста на електромагнитните вълни е толкова по голяма , колкото е по голяма плътноста на пространството(вакуум-етера). Ако скороста на звука е ~330 м/сек. във въздух , то колко по-голяма е тогава плътноста на вакуума щом трептенията на електроните в него се разпространяват с 300000км/сек. Разликата в плътноста на вакуума в различни точки в пространството и при експериментиране може да се установява чрез измерване на диелектричната и електромагнитната проницаемост на вакуума и използване на еталони в това отношение. Например електромагнитната проницаемост на вакуума на орбита около земята е по-голяма от тази на земната повърхност , което отговаря на по-голяма плътност на вакуума в космическото пространство и съответно на по висока скорост на светлината. Парадоксален установен факт е че космическата сонда “Вояджър” която понастоящем почти е напуснала пределите на Слънчевата система , се движи с твърде малка скорост в сравнение с изчисленията , като най-адекватното обяснение е че плътноста на пространството вакуум-етера в периферията на Слънчевата система е много по-голяма от тази плътност във вътрешноста на слънчевата система. Друго установено откритие са тахионите , като частици със свърхсветлинна скорост. При експеримента и наблюдението се изхожда от позиция че те се движат назад във времето и при тях следствието изпреварва причината. Значи ако те присъстват във космическите лъчи бомбандиращи земята , първо по траекторията си ще йонизират въздушната среда и след това ще се проявят самите тахиони. Чрез изследователската апаратура е установено съществуването им. Професор Гюнтер Нимиц от университета в Кьолн измерил в многократно повторен експеримент 4,7-кратна светлинна скорост. При това по две съвсем еднакво дълги пробни отсечки били излъчени микровълни. В едната отсечка вълните трябвало да минат през тунел, а в другата - не. Точно измереният „тунелен ефект" показал надсветлинна скорост. Междувременно експериментите са повторени в различни институти. Например в университета „Бъркли", Калифорния. Съществуват успешни експерименти за промяна на плътноста на пространството при което се променя и скороста на времето. Един от тях е на Черноборов http://www.faraday.ru/rustmc.html Намерението ми е да направя трансформатор на Тесла с изходно напрежение над 500 00 волта, което по принцип не е трудно. Ако използваме купол с диаметър ~2 метра, центробежните сили ще са големи и може да се разпадне преди да е набрал нужната скорост. Ако правим устройство с диаметър 2 метра то мисля че най добре е да използуваме чиния за сателитна телевизия, но в случая предложението ми е диаметъра да е не по голям от ~ 60-70см. Няма да е необходима четка за предаване на електрическия заряд от трансформатора на тесла към въртящия се купол защото заряда ще се предава по въздуха , като електрическия проводник ще е под купола на някакво минимално разстояние. При въртенето на купола, ще се създаде центробежна сила която ще изтласка електрическите разряди във въздуха към периферията му. Освен очаквания антигравитационен ефект ще се появи и въздушна област със ниско налягане над купола поради което теглото му със сигурност допълнително ще намалее. Ще се създаде както въздушен вихър над купола , така и електрически (електромагнитен). Очакванията ми са именно електрическият-магнитен вихър да разреди достатъчно пространството(вакуум-етера) над купола , така че да се създаде антигравитация. Интересното е че при експериментите си , Тесла случайно се е натъкнал на антигравитационен ефект при употребата на въртящ се електрически разряд, но е запазил в тайна принципа. |
| Етер-Антигравитация-Свободна енергия |
| ЕЛЕКТРОННА ПОЩА |